1 Samuel 20

Съюзът между Йонатан и Давид

1 ^a А Давид побягна от Нават, който е в Рама, отиде при Йонатан и каза: „Какво съм направил? Каква е вината ми и с какво съм съгрешил пред баща ти, че посяга на живота ми?“ 2А Йонатан му отвърна: „Пази, Боже! Ти няма да умреш. Ето баща ми не върши нищо голямо или малко, без да ми съобщи. Защо баща ми ще крие това от мене? Това няма да стане.“ 3Но Давид се кълнеше и казваше: „Твоят баща знае добре, че спечелих твоето благоволение, и си казва: „Нека Йонатан не знае това, за да не се опечали.“Но както Господ е жив и ти си жив, така има само една крачка между мене и смъртта.“ 4Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще сторя за тебе каквото кажеш.“ 5А Давид рече на Йонатан: „Ето утре е новолуние и аз трябва да седя на трапезата с царя. Но пусни ме и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден. 6Ако твоят баща ме потърси, кажи: „Давид измоли от мене настоятелно да отиде до своя град Витлеем, защото там се принася годишната жертва за целия род.“ 7Ако той каже: „Добре“, твоят слуга ще има спокойствие. Ако се разгневи много, знай, че е решил нещо лошо за мене. 8А ти окажи милост към твоя слуга, защото той сключи съюз с тебе пред Господа; а ако има вина у мене, убий ме ти. Защо да ме водиш при твоя баща?“ 9Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“ 10А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“ 11Йонатан пък рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“И двамата излязоха на полето.

12 Тогава Йонатан каза на Давид: „Господ, Бог Израилев, е свидетел, че утре или вдругиден ще науча от своя баща и ако е добро за Давид, не пратя ли при тебе и не ти ли съобщя, 13нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща. 14Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра, 15 ^b никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“ 16Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“ 17И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си.

18 Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно. 19Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел. 20Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел. 21И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: „Иди, намери стрелите!“Ако кажа на момчето: „Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!“– ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи. 22Но ако кажа на младежа: „Ето стрелите са пред тебе оттатък“, върви, понеже Господ те отпраща. 23А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“

24 И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни. 25Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно. 26В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“ 27На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“ 28Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем, 29като казваше: „Пусни ме да отида, понеже имаме жертвоприношение за рода ни в града и моят брат ми нареди. Затова сега, ако съм получил твоето благоволение, нека отида и да се видя с братята си.“Затова той не дойде на царската трапеза.“

30 Тогава Саул се разгневи много на Йонатан и му каза: „Недостойни и непокорни сине! Нима не зная, че си избрал сина на Йесей за твой срам и за срам на голотата на майка ти! 31Защото през всички дни, докато Йесеевият син живее на земята, няма да устоиш нито ти, нито твоята царска власт. А сега изпрати хора и ми го доведи, защото е обречен на смърт.“ 32Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“ 33Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид. 34И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами.

35 На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него. 36И той каза на момчето: „Тичай, потърси стрелите, които пускам!“Когато момчето тичаше, той пускаше стрелите си над него. 37И когато момчето дойде до мястото, към което Йонатан пусна стрелите си, тогава Йонатан извика на момчето и попита: „Не е ли пред тебе стрелата, която пуснах?“ 38И Йонатан викаше на момчето: „Побързай! Тичай! Не се спирай!“Момчето вдигна Йонатановата стрела и се върна при господаря си. 39А момчето не знаеше нищо. Само Йонатан и Давид знаеха уговорката. 40Тогава Йонатан даде на момчето оръжието си и му каза: „Иди, занеси го в града!“

41 Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече. 42И Йонатан каза на Давид: „Иди си с мир, така, както се клехме в името на Господа, казвайки „Господ е мой и твой свидетел, свидетел на моето и твоето потомство за вечни времена“.“